Не мястото прави човека, а човека мястото
Като ученик бях много слаб. Тежах само 45 кг на 16 годишна възраст при ръст 177 см. И така започнах тренировки във фитнес залата на хотел в моя град. Но! Там не получих мотивацията и съветите от които се нуждаех. И така започнах тренировки в мазе. В него имаше фитнес зала с подръчни материали.
През зимата беше студено, миришеше на мухъл… пейката за вдигане от лег представляваше дъска с балатум (горе на снимката) поставена върху две дървени кутии от патрони. А огледалото беше поставено върху празна тенекия от сирене.
ВИДЕО ИСТОРИЯ
Но! Не мястото прави човека, а човекът – мястото!
И там беше моят треньор мотиватор. И така започнах. След това стъпка по стъпка. Имах своя мотивация, която гласеше така „Винаги ще бъда една крачка пред тези, които не спортуват“. Тренирал съм и при други подобни условия – снимката с касетките за зеленчуци в двора на кошара за животни.
И така един ден ме приеха в Национална Спортна Академия. Приеха ме и в Националния отбор на България. Направих Държавен рекорд. Постигнах и четвърто място в Света по мъртва тяга още на първото си Световно първенство. След това работех като фитнес инструктор и личен треньор.
Създадох фитнес риалити „На война с мазнините без повиквателна“, което се класира на финалите на най-големия фестивал за трейлър в Лос Анджделис. И още, и още.
